История

„Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ – ЕАД  е правоприемник на Централен институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация (ЦИКФР), който е създаден с решение на Народното събрание Указ № 22 от 02.09.1946 г., Указ № 12 от 07.09.1948 г. и е включен в системата на МНЗСГ.

През годините лечебното заведение е преименувано неколкократно в Републикански научно изследователски институт по курортология и физиотерапия (РНИИКФ) – 1950 г., Научно изследователски институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация (НИИКФР) – 1954 г.

През 1957 г., въз основа на проучванията на създадения Научно-изследователски институт по курортология и физиотерапия, се извършва профилиране на курортите по групи заболявания.

Медицински университет – Варна – УС по морелечение, физиотерапия и рехабилитация е филиал на НИИКФ – гр. София. След решение на академичния съвет на ВМИ – Варна през 1972 год., филиалът е преобразуван в УНС по морелечение, физиотерапия и рехабилитация.

През 1972 г. НИИКФ влиза в системата на Медицинска академия-София, с наименованието Научен институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация (НИКФР). С Постановление № 197 на МС от 7 октомври 1991 г. за реорганизация на МА, от 1 ноември 1991 г. е закрит и изваден от системата на Академията, като е преобразуван в Научен център по физикално лечение и рехабилитация (НЦФЛР), след което на 3 ноември 2000 г.  отново е преобразуван в Специализирана болница по физикална терапия и рехабилитация (СБФТР).

Статутът на Национална болница – „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ (НСБФТР), е присъден през 2005 година.

На 16 юли 2019 година в болницата се разкрива ново звено – Център за балнео- и калолечение, в който за първи път от създаването на лечебното заведение, се дава възможност на пациентите и посетителите да използват целогодишно минералната вода от каптажа на НСБФТР – ЕАД, без да напускат територията на основната сграда.

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОСНОВАТЕЛИТЕ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ИНСТИТУТ ПО КУРОРТОЛОГИЯ И ФИЗИОТЕРАПИЯ (НИИКФ)

Доц. Д-р Кирил Кирчев Киров е роден на 06.07.1898 г. в гр. Варна. През 1918 г. е започнал да следва в Юридическия факултет на Софийския държавен университет, а от 1921 г. до 1926 г. е продължил да учи медицина в Грац, Австрия.

След завършването на университетския курс, до 1948 г. като български политически емигрант в СССР, той е работил отначало като лекар – ординатор в болница и клиничен ординатор при Държавния институт по физиотерапия (ГИФ) в Москва; по- късно – като асистент в същия институт под ръководството на П. Г. Мезерницки, също при Катедрата по физиотерапия при І Московски медицински институт и в Института за усъвършенствуване на лекарите (ЦИУВ) в Москва; по- нататък – 5 години като хоноруван доцент при същата катедра на ЦИУВ. Същевременно, К. Кирчев е работил като ст. научен сътрудник и зам. директор на Московския областен институт по физиотерапия и физиопрофилактика (МОИФФ) и после – като директор на Московския губернски физиотерапевтичен институт и на бившия Цендеровски институт в Москва. През 1927 г. е бил удостоен с научна степен „кандидат по медицинските науки“.

След завръщането си в България от политическа емиграция в Съветския съюз, през април, 1948 г., той започва организирането на ЦИКФР в Овча купел.

През 1955 г. му е присъдено научното звание старши научен сътрудник І степен.

Доц. К. Кирчев е бил член на Президиума на НМС при МНЗСГ от неговото основаване и много години главен специалист по физиотерапия на министерството, председател на физиотерапевтичната секция и зам. председател на републиканското дружество на физиотерапевтите в България. Удостоен е със значката „Отличник на МНЗСГ“ и с отличия за заслугите му в развитието на българската курортология и физиотерапия.

Доц. К. Кирчев е автор на 55 научни труда и над 40 научно-практически статии. Особен интерес представляват неговите разработки относно въздействието на УКВ върху съдовата стена, реакциите на сърдечно-съдовия апарат и вегетативната нервна система под влияние на торфолечението, организацията, състоянието и перспективите във физиотерапевтичното дело. Участвал е с програмни доклади и научни съобщения в редица научни конференции и конгреси в Съветския съюз и след това в България и в чужбина.

Проф. София Самоиловна Фридлянд-Кирчева е родена на 10.01.1899 г. в гр. Ромни (Украина).

В областта на физиотерапията тя е започнала да работи от 1927 г. в Държавния институт по физиотерапия и ортопедия. През 1931 г. е била назначена за директор на Московския областен институт по физиотерапия и физиопрофилактика. Под нейно ръководство колектив от изтъкнати съветски терапевти и курортолози са дали сериозни насоки за профилактичното направляване на клиничната физиотерапия и курортология. През 1936 г. тя е получила учената степен „кандидат на медицинските науки“.

През 1949 г. проф. Кирчева, заедно със съпруга си, доц. К. Кирчев идва в България. След основаването на НИИКФ първата му секция – клиничната, е оглавена от проф. Кирчева. През 1952 г. тя оглавява и дълги години ръководи първата и единствена у нас Катедра по физиотерапия и курортология при ИСУЛ, като добива званието „доцент“. Същевременно е научен консултат и ръководител на клиниката при НИИКФ. През 1955 г. става професор при катедрата в ИСУЛ.

Проф. С. Кирчева е разработила над 100 труда, вкл. монографии, ръководства и учебници в областта на физикалната медицина. Основните насоки на нейните проучвания в България са в областта на физиопрофилактиката и нейното масово внедряване в практиката, проучвания върху ганглиоблокиращото действие на ултравиолетовите лъчи при язвената болест от позициите на Введенски, Ухтомски и Павлов, въвеждането на родния нивалин във физиотерапевтичната практика, чрез нивалин-електрофореза и проучвания на неговия механизъм и много други.

Под нейното ръководство и с нейно съдействие са изградени редица висши и средни кадри, много младши и старши сътрудници, кандидати на медицинската наука и други.

Създаденото от нея в научната и практическата клинична физиотерапия и курортология, я откроява като едра фигура в историята на българската курортология и физиотерапия. За всичко това признателна България я прави заслужил лекар на Републиката.


СЕКЦИЯ ПО МЕДИЦИНСКА КЛИМАТОЛОГИЯ

„Друго направление за работа на медицинските физици е медицинската климатология. Тя е раздел от медицината за приложение на природните физични фактори за профилактика, лечение и възстановяване. Нейната история е от много стари времена, когато жизненият опит насочвал хората да използват за лечебни цели заобикалящите ги природни фактори, например слънчевите лъчи и морските вълни. Модерните имена на лечебното приложение на тези два фактора са климатолечение и таласотерапия.

Развитието на медицинската климатология в България започва от 1949 година със създаването по инициатива на метеоролога акад. Любомир Кръстанов на Сектор по хуманна биоклиматология към Научноизследователския институт по хидрология и метеорология. Няколко години по-късно е разкрит и Кабинет по медицинска климатология към Научноизследователския институт по курортология и физиотерапия (НИИКФ) в Овча Купел. Пионери в биоклиматичните научни изследвания в този ранен период са д-р Иван Боров, Васил Маринов, Киро Киров и Вера Петканчин. През 1961 година в НИИКФ е сформирана Секция по медицинска климатология с ръководител Васил Маринов, в състава на която първоначално влизат двама научни сътрудници – физиците Василка Часовникарова и Георги Петрунов и лекарите д-р Иван Ангелов и д-р Тодор Карагеоргиев. За развиване на широкоспектърна научноприложна дейност през следващите години се създават единствените в страната планински научноизследователски и лечебно-профилактични бази в Рила – в местностите “Куртови ливади” (1870 м.н.в.) и “Саръгьолска поляна” (2000 м.н.в.) (съвместно с Кожна клиника към Медицинския университет в София). Сътрудничеството със Санаторно-курортния отдел на Министерството на здравеопазването (МЗ) дава възможност за използване за научна цел и на редица санаториални заведения на МЗ във Велинград, Сандански, Мелник, Карловското село Баня, Варна и др.

В базата “Куртови ливади” е разкрита метеорологична станция за непрекъснато автоматично измерване и регистриране на основните физични фактори на въздуха, на неговата йонизация и на спектралния състав на ултравиолетовата слънчева радиация. Организирана е и лаборатория за биохимични изследвания, открит и закрит климатичен биотрон за мелиорация на микроклиматичните условия за научни цели.

Използването на съвременни методи за изследване – функционални, клинични, патофизиологични, електронно-микроскопски, радионуклидни, статистически и др. – дават възможност на сътрудниците на Секцията по медицинска климатология, с много активна и всеотдайна работа, да постигнат значими научни резултати за изясняване на механизма на действие на факторите на околната среда в средно-високата планина и на морското равнище върху организма на човека при адаптацията му към климата, храненето и движението. Чрез математично моделиране са получени алгоритми за количествена оценка на процеса на адаптация и е доказана възможността този процес да бъде управляван чрез дозирано използване на природните фактори. Изработени са научно обосновани критерии, сезонни индикации, показания и противопоказания, методи и дозиране за нуждите на климатопрофилактиката, климатолечението и възстановяването. Разработени и апробирани са климатодвигателни режими и рехабилитационни програми при широк кръг заболявания за различни възрастови групи.

Основа на научните изследвания на сътрудниците от Секцията е разработената от Васил Маринов методология за оценка на термоенергетичната характеристика на въздушната среда чрез топлинните загуби чрез изпарение от повърхността на кожата, известна у нас и в чужбина като “метод на парния натиск”.

Резултатите от големия брой изследвания през многогодишната активна научна и приложна дейност на Секцията са в основата на разработената концепция за генерална оценка на биоклиматичните ресурси на България. На база на доказаното физиологично въздействие и клинична значимост на природните фактори, както и на регламентираните биоклиматични критерии, е направена категоризация на курортите и курортните местности според наличния потенциал и тяхната лечебно-профилактична значимост. Отпечатан е първият в страната “Картографски атлас на България” в две части: “Балнеоложко райониране” с автори Константин Щерев и Димо Караколев и “Физиолого-климатично райониране” от Васил Маринов и Василка Часовникарова. Атласът е представен през 1973 година в Копенхаген, Берлин и Виена по време на “Дните на българската наука и техника”и получава много висока оценка от специалистите от Европа, Русия и САЩ. Атласът е цитиран в много публикации у нас и в чужбина. Той има огромно значение за вътрешния и международния медицински туризъм в България.

Важен резултат от близо 30-годишната работа в Секцията по медицинска климатология е големият брой научни публикации и участия в научни форуми у нас и в чужбина и защитата на 19 докторски дисертации. През периода на най-интензивна работа в областта на медицинската климатология, в тази област на медицинската физика у нас са били заети около 12 учени и специалисти. Много успешната и ползотворна работа на Секцията по медицинска климатология към НИИКФ е прекъсната чрез чужди на научната логика и на икономическите интереси на страната преобразувания, завършили със съкращаването на Секцията през 2000 година. Ликвидирана е институция, създала известна и в света научна школа по медицинска климатология, изградила основите на вътрешния и международния медицински туризъм в страната.“


от Медицинска Физика – Публикувано от: Стоян Матеев